В съня ми идвай, ще те чакам мамо!
Раздялата все още ми тежи!
Да си поплача на майчиното рамо,
че за теб душата ме боли.
Как мога нявга да забравя,
за твоята нежна доброта,
за обичта ти толкова голяма,
за душевната ти красота.
Знам за грешките си ми простила,
те дължаха се на младостта.
Но сега в сърцето мъка се е свила,
за теб тъгувам, че си ми едничка на света.
Идвай мамо! Идвай във съня ми!
Да зарадваш моето сърце.
Аз съм вече зрялото момиче,
живота си съм взела във ръце.
© Йорданка Василева All rights reserved.