Вървя босонога
в пъстра премяна
и тихо пристъпвам
в самодивска следа.
Идвам при тебе,
от слънце огряна,
с венец незабравки
в коса разпиляна.
С криле ме понасят
горските елфи.
Любовна магия
прошепва ми фея.
На изворче бистро
ми росят лицето
и китчица пъстра
изпращат за тебе.
╰✿Sunny EL✿╮
01.09.2016
© Sunny All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
