Играхме си със огън от пожара,
забравили за парещата болка.
От думите ни пламъци двуглави
изгаряха на страстите в потока.
Настръхнали, прегръщахме се голи.
нагазили в гнездото на змията,
във сламата на тайните отрови
умирахме на лятото с цветята.
На миналото пътят разрушихме,
заключихме вратата към спасението,
през кървава умора се вградихме
в могила от прибързани решения.
© Дакота All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
