Играхме си със огън от пожара,
забравили за парещата болка.
От думите ни пламъци двуглави
изгаряха на страстите в потока.
Настръхнали, прегръщахме се голи.
нагазили в гнездото на змията,
във сламата на тайните отрови
умирахме на лятото с цветята.
На миналото пътят разрушихме,
заключихме вратата към спасението,
през кървава умора се вградихме
в могила от прибързани решения.
© Дакота All rights reserved.
Нямам думи!