Хайде да играем на игра.
Казва се Доверие - лесно е.
Играе се от двама застанали
с тела един срещу друг.
В играта няма правила,
а целта е проста - да останете.
Заедно. Въпреки всичко.
Останалото наричаме живот.
А правилата там са хаотични.
Често някой от играчите отказва.
Не иска повече да продължи.
Но в това е и красотата на играта.
Тя се печели или губи.
От двамата. Едновременно.
© Калин Стайков All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
