Хайде да играем на игра.
Казва се Доверие - лесно е.
Играе се от двама застанали
с тела един срещу друг.
В играта няма правила,
а целта е проста - да останете.
Заедно. Въпреки всичко.
Останалото наричаме живот.
А правилата там са хаотични.
Често някой от играчите отказва.
Не иска повече да продължи.
Но в това е и красотата на играта.
Тя се печели или губи.
От двамата. Едновременно.
© Калин Стайков All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
