Бях тръгнал към крайградската си вила,
през рамото си бях преметнал вила,
нарамил раничка със мъничко храна,
в носа си чоплех раничка и свирках си с уста.
Небето бе с цвят син, но заваля ужасно,
ако бях син на водолаз, бих чувствал се прекрасно,
но аз съм IT нежен и зад крайпътните огради,
се скрих в кръчме което, да ме огради с награди.
Веднага я видях и в миг проточих лига,
макар като я гледах, да беше Висша Лига,
реших да се пласирам: - Свободна лий тъз маса,
чаровно да положа, телесната си маса? ...