Игриво
Хайде, моме, на хорото,
с пъстра китка зад ухото,
че ми се ерген задава,
кани се да те задява,
китката ти да открадне,
тебе, моме, да си грабне.
Че си лична хубавица,
стъпваш като на парица,
на уста ти славей пее,
във сърце ти огън грее.
Слънцето чак се стъписа
и пред хубостта се слиса,
облаците се снижика
и звездите поклониха.
А пък момъка напет,
две назад, едно напред,
като из лозя небрани,
му окапаха гайтани.
Пък момата си я бива,
че била е и игрива.
Бързо грабна му калпака,
после дръпна и юнака,
стана тя каквато стана,
момък на мома пристана.
© Марияна Димитрова All rights reserved.
