Икар

животът на сина ти
се разлива по бедрата ми
заспиваме прегърнати
от воала на смъртта

*

мислите ти убиват
клетките са пълни
със злокачествен глад за близост
ясно е че изходът
от всичко това е безмилостен
почти е библейско
ти не си влюбен в мен
просто ме обичаш хронично

*

чета поезия на плажа
била съм тук и преди
в сънищата си
не мога да повярвам
че това е животът
който съм си избрала

Пътуване

майка ми гледа новините
и се надява
да не чуе за сблъсък
между тир и автобус

*

твоите думи са хищници
чак коленете ми не ги побират
кафеварката прелива от желания
в ретроградния меркурий
годежни пръстени
си избират хендсфри

*

животът ми е стенд ъп комеди
само че аз съм в публиката

*

стоя стабилно стъпила на земята
и да ме удариш няма да мръдна
аз съм еуфорията
преди изстрела в главата

безумно нужна
i hope she’s worth it

*

в затвора на депресията
започнах да копая тунели
с голите си ръце
всичките водеха към теб
от пръстта под ноктите
се заразих с ботулизъм
стигнах до теб
но ти беше щастлив

*

след теб чувствата се задушават
като новородено
обесено на пъпната си връв

трябваше да свърши още тогава

*

животът мирише на бира
на трийсет години
вече сме мъртви
балончета и дим
предвещават бъдещето –
залепени за дивана
аморални „работохолици“