... или любовен идеал!
Спирачките изскърцаха отчаяно,
асфалтът изсвистя под колелата.
Шофьорът се усмихваше замаян
на странното видение. Колата
пред него недоволно беше спряла.
Девойка без наметка, без воал,
открила прелестта на свойто тяло
пред взора на водача онемял.
Тя приближи и подаде пари
със молба да й купи воал,
тя се усмихна печално, дори
плахо ръка му подаде и: - Бял -
каза, – да бъде воалът, желая,
бял като преспата сняг,
бял като в първия час и във края
на човешкото земно надбягване!
Но в базата чакат колеги достойни,
посрещат те разказа с смях,
с усмивки цинични, шеги непристойни...
И почва да мисли и той като тях –
че всичко това е майтап или сън.
- Парите!
- О, тях ще изпием!
Разнася се волно кристалния звън
на чаши, преляли с ракия.
След краткия гуляй, отново път...
пак същите завои... наближава
фаталният такъв... ще изпищят
спирачките отново. Не, решава
шофьорът и към базата се връща.
Посрещат го колегите... все същи.
Усмихнати, цинични и спокойни,
и пълни със майтапи непристойни.
Отново път и двама за защита
от дамата, която се предлага.
– Красива ли е тя? – единият пита,
а другият през смях: - Сама ли ляга?!
Последният завой, ала защо
другарите заспаха сън щастлив?
Показа се фаталното место
и тя е там – неземна и красива.
Шофьорът изкрещя... изви волана...
колата излетя... избухна пламък...
а тя стоеше, може би засмяна,
а може би студена, като камък!
Безмълвна, неразбрала тази драма!
Действителност!? Оптическа измама!?
Нещастен край, жесток финал.
Причината! Самата смърт!
Или любовен идеал,
забравен някъде из път!
© Ангел Веселинов All rights reserved.
