Nov 2, 2007, 11:37 AM

Илюзия

  Poetry » Love
1.3K 0 9
 

Ако Любовта залязва със здрача

и слага край на всичките мечти,

ще се намерири ли в света все някой,

дето моя зов да приюти?...

 

Ако скоча в пропастта бездънна,

за да сложа край на мойта самота,

ще дойдеш ли при мен или посърнал,

ще тънеш в свойта вечна празнота?...

 

Ще любиш ли душа, която люби 

и възхвалява всичко в тебе

или отново, пак в света загубен

ще кажеш: "Дай ми време!"?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Боянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...