Като омекнала посред декември зима
и дъжд разкашкал пухкавия сняг,
разкалват мислите ми -
очила в мъгливо време,
изтупани лъжи във лъскав фрак.
И колко истински да са ни дните
ако в илюзия мечтаем всеки път...
И на кого да вярваш
в този свят измислен -
истинността отдавна е изпуснат впряг.
... А ако ще е илюзия, защо да не е
илюзия от приказния свят,
където всичко е магия,
родена в сънищата на добрия маг?
© Искра Радева Николова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
