MaNi4e7o (Емилия) MaNi4e7o (Емилия)
13
Dec 14, 2005, 9:30 PM

Илюзията

  Poetry
1K 0 1
Един ден усещам допира на тялото ти,

друг студенината в сърцето ти.

Един ден искаш присъствието ми,

друг отдалечеността ми.

Един ден ти разруши живота ми,

после пося надеждата в илюзиите.

Един ден надеждата беше реална

и ме поведе към вечното щастие.

Но в друг ти изчезна,

и аз отново бях сама със самотата си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емилия All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0