Тази обич е странна. И тиха.
Не изисква. Не чака. Не пита.
Тя е скрита във няколко стиха
и в дълбокия сън на очите.
Невидими одежди навлича,
маратонки обува "на босо"
и сред цъфнали макове тича.
Тя е крехка. Но нежност не проси.
Тя безшумно на прага застава.
Детски чиста. Ефирна. Ранима.
Тази обич не се заслужава.
Но докоснат е, който я има!
© Бианка Габровска All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
