Feb 19, 2021, 10:24 PM

Има и такива истории

  Poetry
486 0 23


Здравей неродено детенце!
Ти сигурно вече си ангел в небето.
Дано си намериш приятно местенце!
Такова не е, знам, под сърцето ми.

Прости за думите на татко ,
той има много работа и пие.
Ядосва се само за малко
и много рядко посяга и бие.

Прости му, за всеки ритник,
той не го е направил нарочно.
Прости и за всеки плесник.
Ти за нищо не си виновно.

Прости на мен, че не избягах
и не се спасих, и полудях.
Намирах си причини и отлагах,
и от него да си тръгна не  успях.

Ангел като теб не заслужавам
и търся прошка с този стих.
Прости ми, но не съжалявам,
че не те родих.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бисерка Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Боже!!!
  • Ирина, и двамата го заслужават. Завет, благодаря за коментара. Поздрави!
  • На какво би могло да се промени "не съжалявам"? Ами че то това е най-категоричната позиция, изразена от тази объркана лирическа.
    Стихото не е моето, въпреки че аз също пиша за агресия понякога. Но точно по себе си съдя, че не е необходимо непременно да си обезглавен пет, шест пъти, за да те вдъхнови гилотината, примерно. Творците се впечатляват различно. Някои от себе си, други съвсем не.
    А иначе, по историята... с удоволствие бих вързала някого за опашката на кон. Замислям се дали да не са и двамата
  • Бисерка (Бисерка Тодорова) - няма за какво. Продължавай да пишеш. Бъди себе си! Умееш го!
  • Пепи, отново съжалявам. Приемам много лично и искрено съпреживявам проблема, въпреки, че не съм го преживяла лично.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...