Има надежда все още за нас -
че ще отворим очи и човечност,
че ще изтръгнем фалшивия глас
и ще запалим добро и сърдечност.
Има надежда, че ще преродим
родова чест, завещано наследство.
Завист и злоба, че ще покорим
и ще отключим забравено детство.
Има надежда, че пак ще градим
спокойни сънища, истински срещи,
че суетата ще изкореним
и ще посеем усмивки горещи.
© Наташа Басарова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
