Има път
Има път – без посока,
в безпътицата от друми…
Има цел – без успех,
но целта е живота ни.
Има време – в безвремието
на безтегловна суетност.
Има свят - в безверие.
Има живот – в извечното начало на битието.
Има надежда – но тя е сломена
и затрупана в спомени.
Има вяра – тя е прекършена като
разцъфнала пролетна клонка.
Има раждане, има обаче и смърт.
Има и слава - обезсмъртена,
Но тя не е дар за простосмъртни…
Има думи, но те са бездумие.
Има път… в безпътицата от друми.
Има душа – обезверена в безпътицата на битието.
Има отрицание – на всичко,
създадено с мисъл,
в безмислиците на самоцелно битуване.
Има начало… но има и край.
… Няма край – защото всичко в този свят
не е вечно, уви…
Защото сме преходни…
NG/nnn
28 септември 2007
© Нели All rights reserved.
