Dec 19, 2019, 10:27 AM

Имах ли време, идват ледове

  Poetry
1.3K 4 7

Ще ме изкъпе есенния дъжд

и вятър бурен ще ме изсуши.

А сетне тънки люспици от ръж,

ще ме посипят в синкавите дни.

 

Дали прераждам се, какво живях –

във мигове се стапям наранени!?

Имах ли време, грабих ли, пилях?

Днес ледовете зъзнат по-студени.

 

Освободен от страстите – живот,

на вечността в очакване, не съм ли?

В костилката – зачатие на плод

се скрих, попил терзанията бъдни!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Таков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...