Раждах се в плътта ти, във зениците.
Азбучно след всяка „смърт” възкръсвах.
Докосвах земята, пикирайки с птиците,
облечена безсрамно в пръстите ти.
Силата, че бях избрана. Знанието,
любовта ни всепоглъщаща и стръмна.
Аз бях ти и ти бе аз – в съзнанието…
Всичко имах, можех да си тръгна.
Рано е, но свършва моята мисия,
а как не искам нищо да изгубя!
Сълзи напират, разгадали смисъла.
В съня си имах те и бяхме влюбени…
© Мойра All rights reserved.
Поздрави, дъще/макар и все да се чудя коя говори от името на трите! /!Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
