Паднала е звездица – Зорница,
че е огряла младото ти лице.
Ред по редом зъби се белеят,
а очите като перли греят.
Веждите ти, гайтан сърмошити,
нежна шия като на бял лебед.
Като пееш, душо речовита,
глас се чуе зад далечен хребет.
Коси мяткаш - свила поднебесна,
танц ли водиш, стройна си фиданка.
С тебе, мила, се живее лесно,
все обична, все си ми засмянка.
© Мери Попинз All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
