Имало едно време...
Имало едно време...
Имало едно време,
а с него ни имало и нас -
носещи на плещите си бреме,
което ранявало ни от раз.
В това време имало и теб,
... но... имало и мен...
И така минавало, че
деляло ни един от друг
ден след ден.
Ти - високомерен и самолюбив,
привличащ към себе си всеки
и правещ го по свой начин щастлив.
Аз - самонадеяна и упорита,
която срещу съдбата и твоите закони „рита”.
Имало едно време,
а с него ни имало и нас...
Аз и Ти - две лица,
с две различни,
но същевременно толкова еднакви сърца.
Аз и Ти - толкова близки,
и толкова далечни,
че чак и празниците ни се струват безделнични.
Аз и Ти - толкова различни,
че чак на околните сме антипатични.
Различни - Симпатични... ха...
- Колко вярно,
но пред себе си ще го признаеш ли?
Едва ли!... иии... не навярно.
... Ти един си и Аз една съм -
такава е работата!
Просто казваме си и двамата:
„Аз контролирам! Съдба съм!”
Ти - огън си с нрав необуздан,
а Аз вода съм с нежен и романтичен свян.
- Пламък бушува в твоята душа, знам!
... но колко време, кажи ми, мислиш да го криеш там?
Имало едно време,
а с него ни имало и нас...
- Знаеш ли, че мога
да разкрия същността ти аз!?
Жар, която ти спотайваш
и с нея мене омайваш...
- Мълчиш, наистина и боли,
но няма първата да съм, разбери.
Носим на плещите си бреме,
което само ти можеш да махнеш след време.
... Ту ме караш да се чувствам
спокойна като река,
ту като буря дъждовна
разтърсваш мойта душа.
Веднъж сме Ти и Аз,
а сме други след час.
Имало едно време,
а с него ни имало и нас...
Двама души, обременени един от друг,
поставени в дни на чужд захлас.
- Недоразбрани сме, нали?
Според мен, така е...
... но... имаш думата, кажи и Ти!
Аз вода съм,
а огън си Ти -
едно различно цяло...
... ела... и ни разбери.
Имало едно време,
а с него ни имало и нас...
Мълчаливи и недоразбрани -
както Ти, така и Аз.
© Цветослава Младенова All rights reserved.
