Имало едно време - едно нормално царство
Високо в планината сред смърчове и мури
живееше принцеса във замък с остри кули!
Тя не беше като всички принцеси по света -
без сребърна лъжичка растеше тя в уста!
Но във замъка велможите разнасяха мълва -
че принцесата не може да спи през пролетта.
Че разпъпят ли цветята сред вековната гора
на принцесата в душата се случват... чудеса! -
Как чуе тя камбаната, да отмерва полунощ,
напуска бързо замъка и в пролетната нощ -
Тя броди сред гората като дива - самодива,
а сутрин със зората, завръща се щастлива!
А мълвата беше вярна - принцесата не спеше!
А пък царят - без охрана нощем я следеше!
Но сред гъстата гора беше тъмно като в рог,
и там смелият баща... изпадаше - във шок!
Той изпускаше от поглед любимата принцеса -
И без да и помогне - се връщаше в двореца.
Но в царския кортеж на дворцовата свита
попаднал бе младеж - коварен, подъл, хитър.
Той младата принцеса сънуваше - злочесто,
и с безбожен интерес я желаеше той често!
В един прекрасен ден той тръгна из гората,
зачака в нощен плен, скри се сред тревата...
И не мина много време и в притихналия лес
сред сенките се мерна красивата принцеса!
Звездите тя погледна, с луната си намигна,
за кратко морна седна, ръце с молитва вдигна...
И само след секунда - от най-близкия овраг
с походката на влюбен появи се - кръвен враг! -
Най-смелият придворен от охраната на царя -
Рицар - Благороден - Фаворит на господаря!
Със своята принцеса той нежно се прегърна
и сред гъстите дървета със нея... се завърна!
А най-върлият му враг се зарадва във тревата,
на смелия “глупак” днес получил бе главата!
На царя, той докладва среднощната си среща
и поиска в миг награда за службата си тежка.
Но царят бе разумен... и вместо остра брадва,
постъпи много умно... и вдигна тежка сватба!
А предателят - слуга... дори не беше чут!
За награда - без шега, направиха го шут!
И той почна да донася за всички из двореца,
но никой днес не вярва - на шута и подлеца!
© Yuri Yovev All rights reserved.
