Имам моето късче небе,
където с цветята танцувам
и с вятър смело лудувам,
там няма кой да ме спре.
Имам си мил и безмълвен съсед,
клонче разцъфтяла акация,
който гали самотния ми прозорец,
и ухае, и нежно расте.
Имам си цяла планета мечта,
където взаимно пулсираме,
където смело акостираме,
там срещаме любовта.
© Мариола Томова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
