Имам моето късче небе,
където с цветята танцувам
и с вятър смело лудувам,
там няма кой да ме спре.
Имам си мил и безмълвен съсед,
клонче разцъфтяла акация,
който гали самотния ми прозорец,
и ухае, и нежно расте.
Имам си цяла планета мечта,
където взаимно пулсираме,
където смело акостираме,
там срещаме любовта.
© Мариола Томова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
