Простена девственият лист,
че стих ще пиша за Азис,
за чалгата и за кючека,
за бъдещето на човека...
За виртуалната реалност,
за ширещата се бруталност,
за импотентния морал
и влязлата в душата кал...
Но кой съм аз, че и да съдя,
почесах мъдро свойте... зъби...
И влях се с другите във мръсното,
налял вода от празно... в пустото... ...