Имам нужда от подкрепа
Не ме побърквай, когато пиша -
с твоите упреци и обвинения.
Стихът ми е свободен, като птица -
не е затворник, като теб, на хиляди противоречия.
Когато ме видиш, че се мъча
над белия лист с химикалка в ръка,
поговори ми малко,
успокой измъчената ми душа.
Не ме гледай от разстояние, когато ме боли!
Замълчи, ела и прегърни ме,
погали лицето ми, избърши моите сълзи.
Нима те е страх, че и тебе може да те жегне болката ми?
Имам нужда от подкрепа,
от утехата ти, от опора.
Защо не дойдеш тук до мен,
а ме гледаш отстрани, защо ли?
Не е честно! Недей така!
Ела и успокой ме!
Нима те радва моята тъга,
или ти е приятно, че ме боли...
© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.
