Имам нужда от теб. . .
Бяло. Не и безлично.
Имам нужда от теб
като първо кокиче.
Късен есенен двор.
Резен слънчево вино.
Имам нужда от теб -
бездиханно, пенливо.
Ням проскърцва студът
и проплаква вратата.
Имам нужда от теб.
Помъдряват листата.
Имам нужда от теб,
гордо, нежно момиче,
разпиляло душата ми
в този стих до епичност.
© Димитрия Чакова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
