За толкоз малко сме на таз земя
и питам се защо, кому е нужно
да кичим се с излишна суета,
със злобата да си живеем дружно.
Бездушни болката да отминаваме,
вместо да си подадем ръце.
С шепи пълни обич да раздаваме,
да кътаме във себе си и по едно дете.
........................................................
Да гледаме по-цветно на света
и всяко малко нещо да ценим,
да се усмихваме, дори в тъга,
да бъдем малко по-добри.
© Жанет Велкова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
