Имам си родина!
ИМАМ СИ РОДИНА!
(Безпричинно, искрено, наивно…)
За да обичам своята родина –
люляна в „новия“ световен строй –
не ми е нужна никаква причина,
макар причините да са безброй.
Обичам те, Родино, като някой,
за първо влюбен в някоя жена!
Обичам те от майчиното мляко
до гроба, пълен с тиха тъмнина!
Обичам те, Българийо, безгласно –
дълбоко в себе си тая това
невинно чувство – светло и прекрасно,
което е над всякакви слова!
Обичам те, Отечество любимо!
Макар това наивно да звучи –
на този свят тъмите озари му
с предадените ти от Бог лъчи!
Обичам те, Българийо, и жаля
за твоята нерадостна съдба!
В скептични погледи не ще запаля
стремеж към будност, воля за борба!...
Обичам те, Родино, зиме, лете,
напролет и наесен, нощ и ден!
И моля се да литнеш на крилете
на Своя Дух – безсмъртен и свещен!
За да обичам своята родина –
пребъдваща напук на всеки строй –
не ми е нужна никаква причина,
макар причините да са безброй.
© Раммадан Л.К. All rights reserved.
