Имаш ли
Имаш ли го
онзи човек,
който не може да излезе със вик,
а ти е заседнал на гърлото
и само си го мълчиш?
Имаш ли го
онзи човек,
който не може да се отрони,
а ти е вечна сълза в окото
и не го и прогонваш?
Имаш ли го
онзи човек,
който ти е врязан така дълбоко,
но не може да те нарани,
защото го обичаш с болката?
Имаш ли го
онзи човек,
който няма нужда да си спомняш,
защото винаги е присъствие,
дори вече да го няма?
Имаш ли го,
кажи?
А
надеждата за утре,
имаш ли?
© Надежда Тошкова All rights reserved.
