Имаше дни, когато те исках,
а тебе те нямаше вечно до мен.
Имаше дни, когато ти липсвах,
а аз бях до тебе, близо съвсем.
Имаше дни, когато те страдах
със всяка частица на мойта душа.
Имаше сЪлзи, които изплаках,
а зад усмивката скривах гнева.
Имаше ревност, която душеше
сърцето ми бедно и то се отказа
да бие. Защото за тебе трептеше,
а ти го разби, със невярност наказа.
Имаше дни, със които си мислех,
че мога да свърша (живея високо).
Имаше дни, във които ти писвах
и ти ми отпусна авансово срока.
Имаше обич, която тежеше,
която в съня ми събужда ме още.
Но аз те загърбих, живея във "беше".
Имаше дни, сега имам нощи...
© Деница Красимирова All rights reserved.