Имаше мъж, имаше нощ...
Имаше мъж, имаше нощ, имаше лято.
Падаше дъжд, блесваше нож, стенеше вятър.
Нямаше дом, нямаше край, нито начало,
просто жена – тъмна душа и лунно тяло.
Имаше смях, имаше вик, имаше шепот.
В тъжни очи звезди роди внезапен трепет.
Мъжът разбра, но замълча. Заплака кестен.
Женски коси мигът разви и се обеси.
Падаше дъжд, блесваше нож, стенеше вятър.
Нямаше дом, нямаше край, нито начало,
просто жена – тъмна душа и лунно тяло.
Имаше смях, имаше вик, имаше шепот.
В тъжни очи звезди роди внезапен трепет.
Мъжът разбра, но замълча. Заплака кестен.
Женски коси мигът разви и се обеси.
© Лили Радоева All rights reserved.
