Име
... "И ако някой от тук присъстващите знае причина двамата млади да не сключат този брачен съюз - да говори СЕГА или да замълчи ЗАВИНАГИ!"...
Аз зная! И ще изкрещя сега,
та ако ще земята да се срине!
Промълви ли той думичката "да",
едно сърце от мъка ще загине!
Аз зная... Че една лъжа пред Бог
не бива да нахлузи сватбен пръстен,
и зная, че ще бъде той жесток,
когато лицемерно се прекръстим.
Кой? Кой ще спре съдбовната минута?!
Ту искам да крещя, ту да се скрия...
И докато в душата си се лутам -
свещеникът мълви благословия.
... И няма смелост никой да говори,
домът на Бог да не опорочи.
Едничка тя реши тук грях да стори -
жената със безизразни очи.
Жената със безизразни очи,
облечена в катранена одежда,
познавам аз добре. И тя мълчи,
отравяйки последната надежда...
И нищо че най-важната причина
аз вярвам, че пулсира в нея лудо...
Мълчи! Като строшена раковина!
За Бога, да не би да чака чудо?!...
И уловила всяко възражение
над тихото надигам своя глас!
Но нещо странно случва се със мене -
словата свои чувам само... аз!
Нима това е просто странен сън?...
Защо и аз във черно съм облечена?
В миг истината удря като гръм!
От две очи без блясък е изречена.
Объркана минавам през тълпата,
усещам, че съм лека и безплътна...
Поглеждам пак очите на жената...
Ужасен писък гръмва:
"Тя е мъртва!"
...
Като стрела се спуска младоженецът,
забравил за избраницата в бяло.
На Любовта, облечена във черно
се свлича до безжизненото тяло.
И после всичко случва се за миг -
взе малкото шишенце от ръката ù,
погали още топлия ù лик,
и от отровата допи остатъка...
...
Вдовица в бяло.
Младоженка в черно.
Любов, която в Ада ще замине.
И думите му в този свят последни.
Прошепна име той...
Моето име.
Павлина Соколова
© Павлина Соколова All rights reserved.
