Имплозия
В мен бушуват двама -
везна разцепва ми ума.
На фронта с моята лична драма
или в тъмна стая с чаша под ръка,
плаче вечно кървяща рана
с адска мъка до последната сълза!
Обречен от орисница позната,
на малка сцена тъжна роля заделила ми е тя,
силуетът губи се в далечината,
алкохолът смесва се с кръвта...
© Слав Петров All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
