670301 (Павлина Гатева)
1387 361
Nov 28, 2009, 1:11 AM

In memoriam 

  Poetry » Other
483 0 0

Душата ми е храм

с белосани стени и камен под;

високите прозорци пускат светлина.

Душата ми е твоят вечен дом,

във който те очаквам аз.

 

Душата ми немей, душата ми ехти

от разлюляна тишина

и сенките измамно ми тежат.

Душата ме боли, душата ми гори;

защото и до днес не вярвам,

че я има вечността.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??