In vino veritas
Отричах любовта. И Жулиета...
Но те не се отрекоха от мен.
„Една от вас“, Ники Комедвенска
Едва ли заслужавам тази участ.
Недей да будиш Жулиета в мен.
Навярно сме наивни чак до глупост –
Ромео е герой поне за ден.
Клише дори е цялата пиеса.
Отровата е в чаша за мерло.
Наливай!… За да превъзмогнем стреса.
Наливай!… Може да е за добро.
В страстта ни няма нищо платонично,
но временно ще ѝ обърнем гръб.
Ще бъдем искрени… Ще бъде лично.
Ще разделим на две онази скръб,
която често пъти е отровна,
но действа винаги като балсам
и в драмата на делнична условност
ще си изпием вѝното. До грам.
А от любов балконът ще се срути.
Това ще свърши, струва ми се, зле.
„Обичам те!“ – ти тези думи чу ли?
Защото Жулиета ще умре.
Жени Иванова
© Jasmin All rights reserved.
Мина време и осъзнах, че няма значение дали е класически или хибриден, или бял стих. Важно е какво ще кажеш. Как ще развиеш идеята до център и да сложиш точка с поанта... обаче сърцето ми си остана в белия стих ❤️🙂
