Иначе... мога.
Иначе мога да пиша красиво.
Замечтано и разбира се, нежно.
В този, влюбен копнеж ми е силата,
(че забравям вкуса на надеждата.)
Ала той е горчив. До повдигане.
И преглъща се само със плач.
Май ще трябва да си отивам,
нейде другаде, търсещ илач...
Там, където растат детелините
и текат бистри буйни реки,
Дето птиците пеят щастливо,
а небето не ражда мъгли...
Ето виж, прочети и за вятъра,
дето все си играе с косите ти.
Бих изплел и венец от цветята -
(Девет дена след гроба. Броих ги.)
Иначе можех да пиша красиво,
ала как, щом не сетих с душата,
малко радост, преди да си ида.
И отново съм сам. Под земята...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.
