Feb 10, 2008, 3:08 PM

Интервю :)

1.5K 1 33
 

- Добър ден! Аз дойдох за обявата.

- Добър ден! Да, госпожо. Седнете.

Малко трябва  да поизчакате,

че сега сме служебно заети...

 

Та какво сте работили? М-даа.

Извинете - звъни телефонът.

Ало, да. Ооо, здравей, как си, брат?

Откъде ми звъниш? Барселоона?!

 

Ми, разбира се! Как ще забравя!

Обещая ли, аз съм тип-топ.

Те, парите са лесни. Отговаряш

за другото. Щом си дойдеш,

 

веднага пристигаш у нас...

Да, госпожо, и дипломи  имате -

бакалавър, магистър, дори докторат...

И това е чудесно. Момент, пак звъни се.

 

Ало, да! О, разбира се. Два билета

вече взех. Да, на петия ред.

За цветята... Не, късно се сетих.

Като тръгна ще взема. Добре...

 

Хм, госпожо, аз виждам и сам...

Документи и ценз, както трябва са.

Ще ви пратим с писмо резултата.

Довиждане! И ми беше приятно...

 

Да влиза следващият! Моля, заповядайте!

Ето тук, госпожице, се настанете.

Да ви черпим с кафе? Или чайче?

Или малко уиски със ледче?

 

Та къде сте работили? Никъде!

Няма страшно! И аз тъй започнах!

Все пак имате някаква диплома,

туй ви стига. И даже е много...

 

Айн момент. Ало, то се знай, че съм аз.

За какво ми звъниш толкоз рано?

Съвещание имам. Обади се след час...

Не! Не може сега! Съжалявам...

 

Та, умения или въпроси да имате?

За заплатата, ще се разберем...

Ако може, от утре... Ама разбира се.

Одобрена сте. С поздравления!

*

Ивановааа! Обявата ти ли я пусна?

И защо изтърва възрастта?

Като кажа "под трийсе" - вземи, че ме слушай!

Щото иначе... Ти на колко си всъщност?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...