След шумна, луда веселба,

заринат в чаши и бутилки,

обвзе ме чувство на тъга.

В главата както и преди,

отново хаос и мътилка...

Дали наяве, или го сънувах

но пак дежурният въпрос изплува...

Не помня вече откога,

по това не спирам да умувам.

За смисъла на времето, живота,

енергия, материя, вселена... всичко.

‘Мда, безспорно е – мистерия!

А ти си само зрител...‘

Дочух до мен да казва някой,

така, от нищото изплувал –

Лаврентий - ангелът - хранител.

‘Рецепта нямам, но върви - ето парола за портала,

портал към паралелен свят...

Там ще намериш Информатор –

Суперкомпютър-Пантократор,

от звездна светлина излят.

Той има ключ за всичките мистерии

на светове, галактики, материи...‘

И тръгнах аз, вървях, в тунели влизах,

по стълба към небето се качих,

в дълбоки тъмни бездни слизах...

Но най-накрая го открих…

‘О, пак това ли...‘ – каза Информатор

‘Тази загадка ми е бремето

oтдавна – от началото на Времето!

Казвам ти – задачата е тежка,

усещам май програмна грешка!

Нещата тук са много сложни,

дори ще кажа – невъзможни.‘

Говореше ми дълго и омайно,

оказа се добър оратор.

Накрая снимах се за спомен с Информатор.

Така без отговор останах...

(А и след малко осъзнах,

че всъщност точния въпрос

май не съвсем добре го схванах...)

Затова в замяна пък усетих:

на времето безкрайно аромата,

тайнствения звук на тишината,

на тъмната безбрежност светлината,

красивата усмивка на дъгата...

Началото мъгляво, резултатът – нулев,

но прозрях - в пътя към целта е красотата.