Интервю за работа На Хуан Кажете...Да, аз съм жената от тази обява
(макар, че не помня кога бях жена за последно...)
От тази Европа съм, слънцето дето изгрява-
най-хубава тя е, най китна и, прав сте, най-бедна.
Че иначе щях ли да скитам немила-недрага,
подобно на хиляди други листа осланени?
Кой знае дали е зла участ или е награда,
но днес съм тук мост за душички, след мен там родени.
Професия? Имам. Учителка бях, но понеже
днес няма по-главен учител от черната нужда,
дописвам урока с парцал във ръката си нежна-
оставила своята къща, слугувам във чужда.
Признавам, да! Първите месеци как се срамувах!
След туй се гордеех, че с всичко сама се оправям.
Днес даже не питам дали този напън си струва,
а само се моля да бъда и жива, и здрава.
О-о-о!...Вие
това ли желаете? ¡No, señor! Жалко!
Не съм тук за час или два сексуална забава.
От всяко дърво във гората не става пищялка,
от всяка жена в емиграция курва не става!...
Защо да се сърдя на Вас? Бяхте мил и чаровен!
Греха да берат тези, дето ни пратиха тука
за техните грешки да плащаме кой както може...
Дочуване!...Всичко добро и на Вас. И...наслука.