Ще те запомня с тъмната къдрица,
докосната от жадните ръце.
Поляга хладно между нас осмица -
разделя твоето от моето сърце.
И златото на много скъпи есени
застила пътя бивш, за да е по-красив.
На вектори обратни сме обречени -
до пъстроцветна рокля смокинг сив.
Сред спомени изящни водоравно,
оставаш свиден - първороден блян.
В хербария на паметта пресъхвай бавно,
така ще бъда по-закратко сам.