Into the Blue
(пропастта била небе отблизо)
Бисерче (Бистра Малинова)
На К., която ми липсва.
Into the Blue
Така е синьо, господи, но не
с цвета сапфирен в юлските ти нощи.
Не, тази синева не е небе.
Небето ти не е родено още.
Това е синьо като ек от звук,
замрял в отдавна суха раковина,
като безсилен старчески юмрук,
замахнал срещу сетната си зима.
И още - като удар на сърце,
преди кръвта да се сниши до равно.
Като почти невидимо зрънце,
покълнало в гръдта ми без покана,
посято от всемирния сеяч
на malchance и на causa perduta…
И ето, че житейският брояч
започва да отчита на минута.
А времето - виенско колело -
пак прави пълен кръг, за да възкръснат
жените с амазонско потекло.
Войните само вече не са същите.
Дали без гръд една, или без две
по-точен е лъкът? Дано узная.
Така е синьо, господи, но не
с цвета на чудесата ти безкрайни.
И е дълбоко. Чувала съм, че
погледнеш ли в зениците на Мора,*
била отблизо бездната небе.
Дано тогава падна по-нагоре.
*Мора — славянска богиня на зимата и смъртта
© Росица All rights reserved.
