Обичах ли... Не пазя спомен.
Не помня устни, име и ръце.
Загубих се... В света огромен.
Едва долавям своето сърце.
До мен е болката. Живеем.
Прехвърляме товара - ден за ден.
И радостта познавам, но не смея,
отдавна е забравила за мен.
Ще вържа двата края. Някак.
Каквото иде - може и да е добро.
Нали съм силна - искам да заплача
в края на спектакъла "Живот"...