Nov 29, 2007, 8:41 PM

Ирак

  Poetry
1.6K 1 5
Земята с кръв пропита е,
кръв невинна, кръв човешка,
Аллах напусна тез земи
и остави рожбите си невинни на гибел.

Пак бомбите се чуват,
крушуми леят се за пореден път,
земята тътне, тресе се,
войната пак шепти.

Кюрд стреля, иракчанин пада
война без чест, война без ред
едни умират, други се раждат,
ала до кога?

Земята нажежена е до болка,
жените крият се под черно фередже,
а измежду руините - мъртво дете.

И петролът черен лее се ли, лее
и смъртта дебне те на всеки ъгъл,
ароматът на гибелтта човешка се рее
из проклетите от Аллах земи.

Жена се моли в разрушена джамия,
а навън воин я чака - смърт я чака.
Тез косачи безмилостни,
тази мръсна политика.

Докога? - питам се аз -
докога невинна кръв ще леем,
кръв иракска, кръв човешка -
докога ще търгуваме човешки души за пари?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бианка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Магдалена!
  • Браво! много позитивно!
    така трябва...без войни
    с много обич за теб, Бианка.
  • Благодаря ви! Това е една поема, която изразява чрез средствата на литературата моята гледна точка и това, че ви харесва означава много за мен.
  • Харесвами в творбите ти това,че те винаги носят свое послание и заряд!Развивай таланта си!Трябва да има повече хора,които да се вглеждат в живота по твоя прекрасен начин....!Браво!
  • Поздравления за позицията ти!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...