Днес просто поисках зад булото скрита
сеир да погледам, сеир на Съдбата –
как гърчи се бавно, как страда превита,
в очите как гледа я участ зъбата.
С насмешка да дърпам и късам конците
и пъзела, сложен във ред, да разбърквам,
а после да пускам и стягам юздите
и в схемите нейни безспир да човъркам.
Съдбата тогава сама ще оставя
от нула живота си пак да подрежда,
от тинята лепкава гръб да изправя,
по пътя да тръгва без капка надежда. ...