Аз мога да улавям ветровете,
с тях рисувам вятърните мелници,
събуждам сутрин рано цветовете
и сивите ви дни превръщам в делници.
Във огнените си коси заплитам слънцето,
улавям в длани думи не премерени,
солените сълзи превръщам в зрънце,
а болката на мидите ги прави перли.
Възпитано се правя на светица,
то не е чуждо, всеки днес го прави,
животът има грижа за плесницата
„О, времена! O, нрави!“ ...