Аз мога да улавям ветровете,
с тях рисувам вятърните мелници,
събуждам сутрин рано цветовете
и сивите ви дни превръщам в делници.
Във огнените си коси заплитам слънцето,
улавям в длани думи не премерени,
солените сълзи превръщам в зрънце,
а болката на мидите ги прави перли.
Възпитано се правя на светица,
то не е чуждо, всеки днес го прави,
животът има грижа за плесницата
„О, времена! O, нрави!“
maiaan
© Мая Ангелова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
