Ирония
Очите ми горят! Но аз не плача,
не пия уискито си със сълзи…
Разбира се, не съм аз подпалвачът
на къщата с хартиени стени…
Емоции в стените писах криво.
А образът във огледалото
не беше мен, нали? Очи в ръждиво
и дъх на смърт. На край началото.
Домът ми винаги е прашен, празен,
но и дори прашинките болят.
Каква е тази болка? Дълг неспазен?
Очите ми горят, горят, горят!
Кибрит. И огън! Всичко да отива…
Хартията се сгърчи в тъжен стон
и вече не прилича на хартия,
и тази пепел вече не е дом.
13.ХI.2025
© Валентин Велинов All rights reserved. ✍️ No AI Used
