Понякога... искам да съм птица, врабче дори...
  Врабче, с мънички крилца... да политна към небето,
  да забравя всичко на земята... твърда,
  болки, трепети, тревоги... непокорни думи и слова... да закопая...
  Понякога... искам да се стопя... като лед, поставен в чаша...
  Да останат само капки... ароматни спомени, мечти... и ти...
  Боли ме... знаеш, прозрачен съм дори...
  Гушни ме... както можеш ти.