Apr 16, 2009, 4:31 PM

Исках да забравя 

  Poetry » Love
704 0 12

Въздухът без тебе ми тежеше
и пробиваше решетки във гръдта,
там, където свеждаше главата си,
за да дишаш мойта топлина.
Утрото без тебе ми се гърчеше
в несподелените сияния и звън.
Всичкото ми бавно се стопяваше.
Нямаше ме в тази пролет вън.
Исках като миг да те забравя,
късах от сърцето лист по лист.
Но без тебе все така горчеше
жаждата, която не напих...
Затова закотвих те в душата,
там да си останеш, вътре в мен,
и сега на вятъра разказвам,
че приказките за любов са сън.
Слуша ме, ала едва ли вярва
в думите, изречени с уста.
Тези, дето неизречени остават...
в тях заключих любовта.


© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??