May 12, 2009, 2:40 PM

Искам

  Poetry » Other
1.3K 0 1

 

Искам да застана на ръба на пропастта,

да чуя своя глас и да прогледна през страха,

да усетя ритъма заглъхнал в моята душа,

за да се почувствам част от умисъла на деня!

 

Искам да прескоча през бариерите на вечността,

да поскитам някъде из нейните недра,

да обиколя и да разгледам

какво се случвало е нявга по света.

 

Искам да се върна назад през вековете,

да прегледам нечии дела,

 и да се порадвам на човека,

непокварен от греха.

 

Искам да послушам митовете за Атина,

да откъсна ябълка от райската градина,

искам да се срещна лично с Орфей,

да го послушам в ритъма на арфата да пей.

 

Искам после аз да се събудя, леко да се поразтегна

и на живота пак с усмивка мило да погледна.

 

 

 By Asko ™(=&=)™

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ас Ка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....