Аз искам да съм цвят – дъга,
да танцувам по треви зелени,
сетне да съм стон – тъга,
да се стичам с кръвта студена.
Аз искам да съм вир – река,
да дълбая в твои шепи
и случваща се във съня – мечта -
сърцата ни безкрай да светят.
Аз искам да съм лъч – следа,
да се галя във лицето бледо,
после да съм зов – беда,
да се моля тайно да те гледам.
Аз искам да съм цвят – дъга,
да рисувам обич до полуда,
да се раждам тук, сега,
за да бъда вечно влюбен.
© Васил Борисов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
