Искам
Искам да бъдем с тебе, където
пясъкът пръсти заравя в морето,
гларуси с викове носят на гръб
денем лазур, нощем млечния път.
Там на брега, дето стъпил е раят.
Мидите дето сърца си чертаят
и сред солените капки от радост,
всяка целувка де лепне от сладост.
Да сме ръцете на възелче сплели,
за да сме смели. По детски, но смели.
Нека да тичаме щури и млади -
с вятър в косите. И две лимонади
потни, студени лято да носи
без да задава излишни въпроси.
Искам да бъдем на двайсет и нещо.
Щом се погледнем да става горещо.
Някога... в юли... с море до коляно...
Боже, върни го за мъничко само.
© Деа All rights reserved.
Чудесно е, Деа!
