Искам да бъда
Искам да бъда картинка от дъвка,
ще ми се даже станиол от бонбон...
Или пък бял етикет за тетрадка...
Даже и номер на касов талон!
Искам да бъда лъжичка за захар
(не захарта във самата и същност).
Искам да бъда прашинка от вихър
(не ураганът във своята мощност).
Искам да бъда фотонна светулка
или пък микрометеорит.
Или да блесна като висулка,
като частица от сталактит.
Искам да бъда парченце от нещо;
Малка свещичка от празнична торта
или пък буквичка, някаква сричка,
някаква думичка в някакъв текст.
Къдрица дълга на нечие теме
редом до своите мили сестри.
Искам да бъда частица от нещо...
Режеща дупка в рендето дори!
Малка искрица в бенгалския огън,
бяла снежинка игрива и палава,
луничка детска на нечия бузка,
ивица малка на шарена блузка,
нечие копче на дълго палто
или пък мигла в красиво око.
Искам да бъда и птиче перо...
Не, по-добре кучешки зъб на пантера!
Искам във сложната трудна вселена
да се внедря в постоянна среда.
В строгия ред на тази система
своето място и аз да намеря –
частица от цялото... Неотделима.
Допълваща, сходна, прилична на другите.
Но... незаменима!
© Маргарита Дянкова All rights reserved.
